16. СЕДЕМ ЮНАКА И АРАПИН

Трем на българската народна историческа епика

Шедба шете Марко Прилепчанец,
шедба шете низ Косово поле,
тамо праве седумде'ст манастир'
без везиров и без царев изан.
От там ойде на широко Скопье,
тамо фати манастир да праве,
манастир праве Свети Димитрия.
Кога Марко направи манастир,
ми се пречу во града Стамбула,
во Стамбула до султан Мурата;
султан Мурат си кладе теляли.
Телял личе низ града Стамбула:
-Дал чуете, турци и раяте!
Що настанал делибаша Марко,
що ми сет тиа чудби од него!
Кой йе юнак над юнака роден,
да го фатит делибаша Марко,
жив до мене него да донесе;
ке му дадам до три лепи земле,
ке му дадам гора Каменица,
ке му дадам в Босна Сараево,
ке му дадам 'сета Босна кървава,
съде Марка жива да донесе,
ако саке, още земя давам!
Се наиме еден църн арапин,
испадна, пред цара се поклони:
-Честити царе од сега до века!
Я сум вреден Марка жив да фатам,
Бог да биет земьите що даваш,
що не рагят ни леб, ни па вино.
Таксай, царе, друго що ке таксаш!
Отговоре той цар султан Мурат:
-Ке ти да'ам града Сталакина,
що повелят Сталакин Тодоре;
ке ти да'ам града Радомира,
що повелят та стара Влахина;
ке ти да'ам града Прилепа,
що повелят Кралевике Марко;
ке ти да'ам Марков шарен кон,
ке ти да'ам боздуган и сабя,
ке ти да'ам млада Маркоица,
Маркоица со 'се мъжко дете.
Па се свали църниот арапин,
па се свали во Стамбул чаршия,
право тагли на безистенджии;
тамо кроит рубо калугерско.
От там отиде на куемджии,
там' направи кърсти позлатени,
на главата кърпа калугерска,
на ръцето наръкавци златни,
си се стори църна калугера;
па отиде во града Прилепа,
на Марковите тежки порти;
викна, чукна църнио арапин,
па испадна Марковата майка:
-Не йе тука мойо син Марко;
Марко прави тамо леп манастир,
леп манастир Свети Димитриа.
Като ми научи църн арапин,
стегна коньо со златни зенгии,
та отиде на Скопье широко;
право тегле на лепи манастир,
па застана на църквинска врата,
провикна се църна арапина:
-А испадни, Марко Кралевике!
Кога Марко с' обзърна и виде:
-От бога да найдиш що ми бараш,
що ми бараш тука, църн арапин!
Тогай рече църна арапина:
-Оведи се, делибаша Марко,
оведи се, немой греши душа!
Я не сум ти църна арапина,
туку сум ти църна калугера,
дур' од чиста гора, Света гора,
от леп манастир, од Хилендара;
оведи се, немой греши душа;
първо поп ил калукер що иде,
требова стопанот да испадне,
да му пее по една молитва.
Тога рече делибаша Марко:
-Ти се молям, отче, да ми простиш,
да ме простиш, я не знам кои си!
Тог' изваде църна арапина,
ми изваде книга од пазуха
и я клава на Маркова глава;
па ми фати молитва да пее.
Со десната ръка книга държе,
со левата ръка синджир държе;
синджир кладе на Марка на гърло,
върза Марка на коньово седло,
изваде го од лепи манастир.
Пищи Марко како люта змия;
па го дочу хайдут Дебел Новак,
извикна на Новачица млада:
-Оди скоро коньо да изседлиш,
да истърчам до широко Скопье,
до манастир Свети Димитриа.
Кога дойде хайдут Дебел Новак,
кога гледе, Марка ми го немат.
Стегна коньо низ Скопье широко
и ми бърка църна арапина,
да откине Марка Кралевикя.
Кога стигна църна арапина,
дека влече делибаша Марка,
дека влече по студни калдарми.
Провикна се хайдут Дебел Новак:
-Кафпе един църна арапино!
Ни ти стигна ястье, що ядише,
па си дошол юнаци да фащаш,
мене викат хайдут Дебел Новак,
от висока Качанина града;
дали знаиш, църна арапино,
ако търгнам тежка боздугана,
ак' те удрам мегю двете очи,
двете очи од глава ке скокнат,
ка йе бел ден, наке ке се сторит.
Па завърти църна арапина,
па завърти дервишко дерведже.
-Айде, чере, хайдут Дебел Новак,
арам да е кральство, що кралюваш,
как' мен' арапин ак' не отепаш!
Махна Новак тежка боздугана,
църн арапин боздуган пречека,
го пречека на малкийот пърст.
Тогай фърли църна арапина,
фърли алка, фати Дебел Новак;
та ги стори два добра юнака.
Па фатиха двата добра краля
да си пищят како люти змии.
Леле дочу Новаково дете,
Новаково Груица войвода.
Кога дойде у Скопье широко,
пущи коньо низ Скопье широко,
тука-тамо арапин да стигнит.
Провикна се Груица войвода:
-Кафпе един църна арапино!
Не йе кафпе, делибаша Марко,
не йе мойо татко Дебел Новак,
мен' ме викат Груица войвода,
мътна вода порой како носе,
така тебе ке понесам, бедо,
чекай боздуган од мене на теб'.
И арапин подаде деведже;
пак арапин на нишан застана:
-Айде, Груйо, тебе да те видам,
да те видам що юнаство имаш.
Нишан кладе арапско колено.
Кога фърли Груица войвода,
кога фърли тежка боздугана,
го дочека църна арапина,
го дочека н' арапско колено;
фърли алка и ми фати Груя,
та ги стори три добри юнака.
Пищят они како люти змии.
Лели дочу по-малото дете,
по-малото хайдут Новаково,
по-малото дели Татомирче;
пущи коньо низ Скопье широко,
тука-тамо арапин да стигне,
ми го стигна дур' надвор од Скопье,
вонка до седум са'ате места.
Па си викна дели Татомирче:
-Никаков еден ти, църн арапин,
що си дошол кралеви да фащаш!
Па подаде дервишко дерведже:
-Айде, веле, дели Татомирче!
И я те знам и светот те знаят,
що юнаство твое сърце имат,
ког' седеше на Демиркапиа*,
н' оставаше пиле да помине,
а камо ли човек да помине;
а ти тога мошне страх имаше,
страх имаше од голи дервиши;
да те видам дели Татомирче!
Па замахна тежка топузина,
го пречека църна арапина
го пречека на левата ръка;
и него ми в алка го заключи,
та си стори четир добри краля.
Пищят они како люти змии.
Арапин ги влече по друмови.
Лели дочу Янкула войвода,
войвода од града Шидина;
па си явна коня пеливана,
та ми дойде на Скопье широко.
Виде празен манастир да стие,
побратима Марка ми го немат.
Му текна от' арапин го фати.
Кога явна коня подлетога,
та испадна на Скопье широко;
тука-тамо арапин да стигнит,
го стигна на широко Косово.
Провикна се Янкула войвода:
-Стои тамо, църна арапино!
Яска сум ти Янкула войвода,
мътна вода река како носе,
така тебе аз ке те поносам!
А ка дочу църна арапина,
па завърти дервишко дерведже:
-Айд' и тебе, Якула войвода,
да те видам що юнаство имаш,
арам да йе кральство, що кралюваш,
как' мен' арапин ак' не отепаш!
Ког' Янкула махна боздугана,
го пречека на левата ръка,
фърли алка и Янкула фати,
та ги стори пет добри юнака.
Пищят они како люти змии;
них арапин влече по друмови.
Кога дочу Милош Оргянин,
Милош Оргянин од Оргяна града,
он не оди на широко Скопье,
преку поле и планини тегле,
да преваре църна арапина,
Милош него питат, него сакат.
От далеко махна боздугана:
-Държи, кафпе, църна арапино!
Що си дошол во нашата земя!
Цар царува у Стамбула града,
а ние у нашата земля:
мене викат Оргянин Милош!
Провикна се църна арапина:
-Хайде, Милош, що юнаство имаш,
харам да ет мен' ак' не отепаш!
Милош махна тежка топузина,
а арапин подаде дерведже,
нема дек' да кладе боздугана;
тог' арапин на тежко се найде.
Боздуган падна н' арапски гърди
фърли алка и Милоша фати,
та ги стори шест добри юнаци.
Пищят они како люти змии;
Лели дочу Секула детенце,
Секула йе од Будима града,
Секула Соколовото дете.
Он воюва токмо девет годин
на султан Муратова войска.
Кога беше седнал да вечера,
от вратици гласье достигнаха;
и провикна на негова люба:
-Първа любо, млада Секулице!
Немой стои, немой, любо, слушай,
скор' оседлай моя бърза коня,
да излезам низ поле широко,
девет годин земя сум оставил,
слушам врева по широко поле,
църн арапин по поле ми шетат.
Даль од царот той изан имат,
за да газит моята ми земля;
оседлай коня од конюшница.
Кога стана Секулица млада,
оседла му коня шаренога;
а Секула опаша си сабя
и си зеде тежка боздугана,
се прекърсти спроти исход сънце.
Кога стъпна на злата зенгиа,
се префърли коню на рамена.
Секулица млада му подаде,
му подаде една малка чаша.
Кога чаша до очи поклопи,
извикна се на негова люба:
-Първа любо, остани со здравье!
Право тегле на Скопье широко
на манастир Свети Димитриа;
гледа темо сам манастир стое,
гледа чичка му Марка го немат;
му текна от' арапин го фати,
и на 'сите светци се поклони
най-повике на Свети Димитря:
па си вяхна коня крилатога,
ка' го пущи низ Скопье широко,
от копита огън извадува,
преку глава искри дури летат.
Кога испадна од Скопье вонка,
тогай ми веле негов шарен конь
со виском на стопан прикажува:
-Мой стопане, Секула детенце!
Ако сакаш арапин да стигниш,
на мене ти яко да се държеш,
я сум вреден арапин да стигнам.
Реч' и летна по вишото небо;
тува-тамо арапин да стигнит,
па го стигна во гора зелена,
па се свали од негова коня,
та падна на земля господова,
па си свали од главата капа,
метани чине на небо, на земля
и на сите светци ред по редом,
най-повике на Свети Димитря.
-Ела, Боже, ти мене поможи,
мили Боже и Свети Димитря,
църн арапин в ръка да си кладам!
Кога свърши Секула молитва,
си се фърли на конь на рамена,
па го стигна църна арапина,
си го стигна во зелена гора.
Провикна се Секула детенце:
-Дръж се, никаков църни арапин,
не ет, кафпе, делибаша Марко,
не ет, кафпе, хайдут Дебел Новак;
мен' ме викат Секула детенце,
на презиме Соколово дете,
девет годин на цара работах;
дръж се един църна арапино,
да те видам що юнаство имаш!
И арапин подаде дерведже,
и провикна църна арапина:
-Ай да видам, Секула детенце!
Я си фатих шест добри юнака,
една алка ущ' за тебе имам;
Бог ке даит и тебе ке фатам,
как' мал девер невеста що водит
така и ти шест краля ке водиш.
Провикна се Секула детенце:
-Ай да видим, църна арапино,
да те видам, що юнаство имаш;
немой гледай, оти я сум дете!
Слушай, църна бедо, да ти кажам,
да испадниш на юначки мегдан,
да видим чя майка син родила,
чиа сестра брата си държала;
да видиме чя майка ке плачит!
Ти остави шест краля вързани,
остави ги на пътот да стоят,
та испадни на юначки мегдан!
И арапин нема що да чини,
па испадна на юначки мегдан;
па испадна Секула детенце.
Сака дете с боздуган да махне,
сак' арапин с боздуган да махне.
Провикна се Секула детенце:
-Мног' арапски боздугане сум ял,
нека ядам още еден твои!
Па застана Секула на нишан.
Църн арапин фати да се мери,
не мерит он ни горе, ни долу,
току мере на коньското чело.
Ког' арапин фърли боздугана,
Секульов конь во вчасо си легна,
он си легна на зелена трева,
па боздуган помина над глава,
над глава од Секула детенце.
Па си стана Секула детенце,
он не мерит на коньското чело,
право мери на коньските гръди.
Ког' Секула фърли боздугана,
арапски кон легна на колена
и боздуган удари арапина,
го удира мегю двете очи;
с' истаркаля од коньо на земя;
падн' арапин, Секула нападна,
па изваде сабя од ножница,
та пресече арапската глава,
па я кладе во коньскийот зобник,
я закачи на коньското седло,
па извикна Секула детенце,
па извикна на шест добри краля:
-Мой вуйковци и мои чичовци,
аз погубих църна арапина!
А що беше Секула детенце,
лель потъргна сабля од ножница
и пресече шест арапски алки,
та испущи шест добри юнаци.
Проговори Секула детенце:
-Мой вуйковци и мои чичовци!
Вие одейте на широко Скопье,
на манастир свети Димитриа,
тамо мене вие да чекате;
аз ке ходям во града Стамбула,
во Стамбула до султан Мурата,
да го питам дали даде изан,
да шетаят по нашата земя,
да шетаят църнине арапи;
ако султан така даде изан,
ке отключам сабя од ножница
и негова глава ке отрежам;
вие мене чекайте на Скопье.
И отиде Секула детенце,
он отиде во Стамбула града,
во Стамбула до султан Мурата;
Се поклони на султан Мурата,
му целива ръка и колено,
му говоре Секула детенце:
-Честит, цару, од сега до века!
Що й етая мъка од арапи,
що шетаят по нашата земя!
Да ми клават кралеви во синджир!
Отговоре царот султан Мурат:
-Мои синко, Секула детенце!
Донеси ми едн' арапска глава,
ке ти да'ам петна'есет товара
дробно хазно, 'се жълти флорини.
Кога дочу Секула детенце,
от дивани долу он се свали,
от коньски зобник глава изкара,
я изтаркаля пред султан Мурата,
тригодишна треска ми го стресе
и веле на Секула детенце:
-Слушай мене, Соколово дете!
Арапите во тая ръка сет,
мъртви сака ти да ми ги носиш;
немой живи, да ги Бог обие!
Па му даде петна'есет товара
дробно хазно, 'се чисти флорини.
Право тегне Секула детенце,
право тегне на широко Скопье,
на манастир Свети Димитриа,
нему десет товари приложи,
пет товари за ладна ме'ана.
Па си найде шест добри юнаци.
-Поможи Бог, шест добри юнака!
-Дал Бог добро, Секула детенце!
-Айде мои вуйковци, чичовци,
да седниме на ладна меана!
Ка седнаха седум добри краля,
ка седнаха на ладна ме'ана,
ядат, пият три недели време,
па изпиле пет товара хазно.
Па им рече Секула детенце:
-Даль чуете вие шест юнака,
даль чуете од тува на татки
къд' видите църна арапина,
немуйте него не задевайте,
п' едно пиле абер ми пущейте,
аз знам како арапин се дерит,
как се дерит арапската кожа.
Това чудо ми стори Секула
да се славе, да се прикажува.
Останала песма да се пеит,
да се слушаят 'сите наши бракя;
от нас песма, а од бога здравье;
Амин, Боже, за много години!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.