147. МАЛАМКА ВОЙВОДА

Трем на българската народна историческа епика

Вино пие, вино пие, Маламка войвода
на планина, на Агликовина,
залива й момче харамия,
как залива, чаша не долива;
долива я с дребни бистри сълзи.
пък негова през рамо прелива.
Съгледа го Маламка войвода,
отговаря Маламка девойка:
- Ой те тебе, момче харамия,
как заливаш, чаша не доливаш,
доливаш я с дребни бистри сълзи,
пък твоята през рамо преливаш -
дали ти е слуга додеяло,
или ти е сабя дотегнало?
Отговаря момче харамия:
- Ой те тебе, Маламка войвода,
га ме питаш, право да ти кажа -
нито ми е слуга додеяло,
нито ми е сабя дотегнало,
ами ми е мама домиляло -
девет годин как не съм я видял!
Отговаря Маламка войвода:
- Ой та тебе, момче харамия,
извеждай си врано добро конче,
че да идеш мама си да видиш,
да я видиш, пак тука да додеш!
Извади си момче харамия,
извади си врано добро конче,
оседла го момче, възседна го
възседна го, бързо проигра го,
че отишло мама си да види.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.