141. БОРЯНКА ВОЙВОДА

Трем на българската народна историческа епика

Стоян Боренки думаше:
- Боряно, сестро Боряно!
Ти си ма много слушала,
и сега да ме послушаш -
байряка да ми подигнеш,
юнаци да ми преведеш
през зелената морава;
царска се й хазна зачула,
хазната да превариме,
имане да си наземем -
кой колко може да носи!
Борянка дума Стояну:
- Байно лье, бачо Стояне!
Не мога, байке, да дойда,
че съм си тежка разпета;
по пътя да не добия,
бела ще да ти направя,
бела, байке ле, холума!
Стоян Борянки думаше:
- Не бой се, сестро, не бой се,
нали е брат ти със тебе,
не щем се много забави,
я щем за три дни да идем,
за три дни и за три часа!
Борянка дума Стояну:
- Банке ле, да ме почакаш,
кончето да си оръжа,
премяна да си преблека!
Стоян Борянка почака,
та си премяна облече,
та си кончето оръжи;
обула сини шалвари,
обула черни ботуши
и капаклии калцуни;
преплещи пушка бойлия,
преплещи сабя френгия,
опаса силях сребърен,
запъхна чифте пищови,
запъхна остри ножове;
наложи калпак самурен,
завила бяла пушия.
И си кончето оръжи -
със синьо седло алено,
със позлатени зенгии;
и си байряка подигна,
и си юнаци поведе.
Че ги Борянка преведе
през широката поляна,
през зелената морава,
че ги Борянка заведе
на връх на Стара планина,
на хайдутската равнина,
на хайдушкото падало.
Царска се й хазна задала
със триста млади сеймени.
Като ги видя Борянка -
кой зад туй дърво избяга,
кой пък избяга зад онуй,
сама Борянка остана
с нейниго брата Стояна.
Борянка дума Стояну:
- Байно ле, бачо Стояне,
я дай ми, банке, сабята,
мойта е сабя ръждава -
три годин не е точена,
твойта е сабя френгия;
страх ме е, бате, страх ме е,
дан' ме сабята засрами.
Стоян й даде сабята,
тя се налево завъртя,
доде се сключи надясно,
току Борянка остана
и брат й Стоян въз нея.
Тамам се хазна презела
и детето се намери;
как се намери й продума:
- Уйчо ле, уйчо Стоене!
И на мен дялба да делиш,
и аз бях ярдъм на мама!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.