137. ХАЙДУТКА СТОЯНКА

Трем на българската народна историческа епика

Мама Стоенки думаше:
- Стоянке, мила мамина,
я стига ходи по гора,
стига хайдутлук да правиш!
Ела сe, мами, прибери,
та хвърли рухо хайдушко,
облечи рухо девишко,
па земи хурка шарена
със позлатено вретено,
та преди тънки дарове,
ленени и копринени,
да дарим свекър, свекърва,
да дарим зълви, девере.
Стоянка мама послуша,
па хвърли рухо хайдушко,
облече рухо девишко,
па зела хурка шарена
със позлатено вретено,
та преде тънки дарове,
ленени и копринени,
да дари свекър, свекърва,
да дари зълви, девере.
Па си Стоянка отиде
на чичови се хармане,
погледа гора зелена,
погледа поле широко;
па се дома си върнала,
хвърлила хурка шарена
със позлатено вретено,
съблякла рухо девишко,
облякла рухо хайдушко,
запаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия
и втикна чифте пищове,
па си отиде Стоянка
на връх на Стара планина,
па ми са викна, провикна:
- Дружино верна, сговорна,
дека сте сеге, елете
върли хайдутлук да правим
по тая гора зелена,
по тая Стара планина!
За овчар не са седенки,
ни вито хоро моминско;
за юнак не са плачове
в събота по гробищата,
ни позлатено вретено!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.