134. СЕВИЛ ЮНАК И ТРИМА ТУРЦИ

Трем на българската народна историческа епика

Севил на Мара думаше:
- Маро льо, либе Маро льо,
Маро льо, първо венчило,
гледай ме, Маро, гледай ме,
гледай ме, нагледай ми се.
Дошле са, Маро, дошле са,
дошле са до трима турци,
до трима турци стамболци,
че ловят млади хайдути,
хайдути, млади войводи;
и мен ще, Маро, уловят,
в Цариград ще ме закарат,
глава ми, Маро, ще вземат!
Гледай ме, Маро, гледай ме,
гледай ме, нагледай ми се,
радвай се, нарадвай ми се!
Доде си Севил издума,
чимшир са порти тракнали,
върли са псета лавнали,
дор трима турци са влегли,
дор трима турци стамболци,
че си Севила хванали,
опак му ръце свързали,
към Стамбул го подкарали.
Севил на Мара думаше:
- Маро льо, либе Маро льо,
Маро льо, първо венчило,
я дай ми, Маро, я дай ми,
я дай ми, Маро, кавало,
кат' през Дряново премина,
с кавала да си засвиря,
дружина да си събера!
Че стана Мара, отиде,
донесе Мара, донесе,
донесе Мара, кавало.
Като са в Дряново влегли
млади булки излягоха;
излягло мало й голямо
Севила сеир да сторят,
Севила страшни войвода,
Севила млада войвода.
Че на Севила думаха:
- Де гиди, Севил, Севиле,
Севиле страшна войвода,
Севиле млада войвода,
защо си толкози юнак,
като те тебя хванаха,
като ти ръце свързаха?
Кат' на къра излягоха,
Сивил на турци думаше:
- Ой ми ви вази, три турци,
три турци, три стамболийци,
я ми ръце отвържете,
с кавало да си засвиря,
да доде мойта дружина,
че и тях да си хванете,
че и тях да извържете.
Че ръце му отвързаха,
с кавало да си засвири;
че се разскача, разхвърля,
че си ремъни изкъса,
че на бърдото отиде,
със кавала си засвири,
кавала свири, говори:
- Ой ми ви вази, дружина,
дружина млади юнаци,
се с съмуряни калпаци
със дълги пушки бойлии,
със тънки саби френгии,
със чифтелии пищове,
на превар скоро елате,
три турци да си преварим,
три турци, три стамболийци,
главите да им отрежем,
месата да им разсечем
на дребни - дребни парчета,
по буци да го разкачим,
по буци и по габъри!
Как го зачуха дружина,
дружина млади юнаци,
че на превара дойдоха,
че си три турци хванаха,
три турци, три стамболийци,
че им главите отрязват,
че им месата разсичат
на дребни - дребни парчета,
по буци ги разкачиха,
по буци и по габъри.
Че си им Севил говори:
- Ой ми ва вази, три турци,
три турци, три стамболийци,
да повните, заповните,
кога Севиля ловите,
Севиля, страшни войвода,
Севиля, млади войвода!
Че стана, Севил, че стана,
че си дружина поведе,
дружина млади юнаци,
че ги в балкана заведе,
във Стара Рила планина,
на хайдушката равнина,
на хайдушкото игрило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.