128. ДИМИТЪР ВОЙВОДА И КУМИЦАТА МУ ТОДОРКА

Трем на българската народна историческа епика

Появил ми се й Димитър,
Димитър Налет войвода.
Той си пътища запази:
челяк да мине, мери го,
птичка да мине, лучи я.
Селата "аман" викнали,
селата и градищата -
от млад Димитра войвода,
до царя се йе прочуло,
до царя, до господаря.
Царю им фирман проводи -
който Димитра улови,
Димитра Налет войвода,
царя ще да му хариже
Цариград половината,
окол Цариград селата,
селата и градищата!
Нийде се никой не нае,
наела ми се й, наела
Димитровата кумица.
Напълни пъстра бъклица,
че си отиде, отиде
на Стара Рила планина,
на хайдушкото игрище,
при хайдушкото кладенче,
дет' се хайдути събират,
дето си мятат бял камък,
а че се ясно провикна:
- Куме ле, куме Димитре,
де да си, куме, да дойдеш,
та да ми кръстиш детето!
Чул йе Димитър таз дума,
та си кончето възседна,
че при Тодорка отиде,
и на Тодорка думаше:
- Мари, кумичке Тодорке,
да не е това измама?
измама на излъгване?
Тодорка дума кума си:
- Куме ле, куме Димитре!
ако бъде това измама,
измама на излъгване
ти ми главата отрежи,
главата съвсем с косата!
Тръгнали да си отиват,
вървели, село стигнали.
Кога в черкова увлезли,
Тодорка напред увлязла,
подир Тодорка - Димитър.
Попове врата затварят,
Димитра да си уловят!...
Нали Димитър съгледа!
Остра си сабя извади,
на всички глава отряза,
сама кумичка остана.
Тя си Димитру думаше:
- Куме ле, куме Димитре,
не ми главата отрязвай,
най ми очите извади,
да ходя сляпа по света,
да ходя и да приказвам
твоето, куме, юнаштво,
юнаштво, куме, левенство!
Димитър нищо не рече,
най си ръката подади,
ръката да му целуне
и дребни сълзи порони.
Че си на вънка излезе
и кончето си възседна,
в Стара планина отиди,
че се Димитър провикна:
- Дружино вярна сговорна,
клета му душа проклета,
който на жена повярва!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.