127. РАДУЛ ВОЙВОДА И ШУРЕЯ МУ ЛАЛО

Трем на българската народна историческа епика

Дават са и наддават са
едирненският владика
с своите млади дяконе
и султан Селим из Стамбул
с своите паши везири
владика дава Бачково,
Бачково с манастирите;
патрика дава Влахерна
заедно със аязмата;
султанът дава-наддава
горньо Лозене и Долньо,
в София темна чаршия
заедно с абаджиете-
който си хване Радула,
Радула млада войвода,
и жив да ми го докара
в София града голяма.
Никой не ми са наема,
ни турчин, ни арнаутин,
ни етрополски българин,
ни цариградски циганин;
наел се Лало кръвави,
Радуловата роднина,
да иде да го улови.
Излязал Лало, шурей му,
в софишка тамна чаршия,
купил е жълта бъклица,
налял е вино червено,
па на планина отишал
и е весело извикал:
- Брате Радуле, Радуле,
дека си, брайно, да дойдеш,
калеска да ти поднеса:
днеска е петка-петкана,
утре е света събота,
в други ден света неделя-
в неделя ми е сватбата,
да доидеш риза да земеш,
ленена и копринена,
с шарени, с пъстри ръкаве
и с тютюрмени кенета. -
Станал ми Радул, отишал
в София града голяма
на сватба да си сватбува,
дарове да си приима
и баш побащим да бъде.
Кога е било през нощта,
Лало отвори портата
и пусна върли сеймене
и Кула билюкбашия.
Хванале ми са Радула,
Радула, млада войвода,
назад му ръце вързале
и букаи му турнале,
и в темница го хвърлиле.
Сеймене дума думаха:
- Днеска е Петка-Петкана,
утре е света Събота,
в други ден света Неделя -
Радула ще си обесим
под конашките кьошкове.
Радуловата майчица,
дребни си сълзи порони
и при Радула отиде,
и на Радула думаше:
- Синко Радуле, Радуле,
един си, сине, на майка
и теб щат, сине, обесят.
Радул майци си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
я иди, мамо, на Мургаш,
та па си викни, повикни:
- Дружино верна, сговорна,
Радул ви лежи в темници!
Послушала го майка му,
па на планина отишла
и на дружина извика.
Събрале са се дружина,
па са в София отишле,
пашата ми са хванале,
а Лало виси под порти -
да знае Лало, да помни
как са предава войвода,
как са продава роднина,
как са издава хайдутин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.