Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

110. ХАЙДУТ ВЕЛКО

Трем на българската народна историческа епика

Хей, книга пише Мула паша,
Мула паша, азнатара,
азнатара из Видина,
па я праща в Неготина,
Неготина, Хайдук Велку:
"Хей много здраве, Хайдук Велко,
да си справаш два логоре,
два логоре и топове,
че ти иде силна войска,
силна войска - три везира:
първи везир Гушанц Яли,
пруги везир Берковички,
прети везир Мула паша!"
Като виде Хайдук Велко,
он напише друго писмо,
друго писмо, позлатено,
па го праща у Видина:
"Чувай мене, Мула пашо:
да ме чакаш за три дена
за три дена, за неделю
док я сбирам моя войска,
моя войска - три нахии.
Не боим се от везири -
пръва нахия Шумадия,
где удари, изпревари;
другата е Цръноречка -
Унгурани сас шишани,
третата е люта Крайна,
люта Крайна, баш Неготин,
све юнаци, све помаци,
де удари, не грешайе,
а где бие - сокак шири.
Хайдук Велко хич не мари,
па се препне на чардака,
на чардака баба Финка:
пет лаутара му свира,
а три кючека му игра.
Дилбер Стана диван стои,
диван, стои чаша служи,
пие Велко, абер нема,
па ми взема турбината,
па намери кроз пенджера,
па погледа тамо доле,
има Велко що да види -
идат турци като вълци,
колко трева, колко шума...
Околише Неготина -
и па Велко абер нема.
Хей като виде Хайдук Велко,
он ми зове дилбер Стана!
- Чуеш ли ме, дилбер Стано!
Иди кажи сеизбаши,
нек ми спрема люта ата,
куса ата баш Кулаша,
да намести златно седло,
златно седло, сребро юзда,
да му стегне три колана,
да го яши Хайдук Велко.
Седи Велко на чардака,
па подвикне дилбер Стана:
- Иди, Стано, у собица,
па ми подай остра сабя,
остра сабя дамаскиня,
що съм де бил у Русия.
Хей! Слиза Велко от чардака,
па опаше три мараме,
три мараме окол глава,
па припаса остра сабя,
остра сабя дамаскиня,
па ми яша куса ата,
па отиде тамо доле
Неготинско рамно поле.
Има Велко що да види:
курдисана турска войска -
шатор стои до шатора,
баряк вее до баряка,
и маждрак е до маждрака,
кано густа цръна гора.
Хей! Като виде Хайдук Велко
затегна си дизгините,
и удари куса ата,
удари му три зенгие,
та разсърди куса ата:
ат му скача, Велко пева;
ал говори Хайдук Велко:
- Бежте турци, ето Велка!
Па се юрна Хайдук Велко,
па замета остру сабю,
на четири страни мета,
паде логор до колена,
бегат турци, па говорат:
- Хайде, браче, да бегаме,
то е Велко луда глава,
ни се крие зад дувара,
ни се бои от кумбара!
Поче турци да убегат,
узе Велко да се юри,
па ги юри до Тимока,
логор паде до пояса.
Кат' се врати в Неготина,
оде Велко на чардака,
разпаше се Хайдук Велко,
па изтресе из педира
до седемдесет куршума,
като виде дилбер Стана,
уплаши се, па говори:
- Леле мене, Хайдук Велко,
ти чеш, Велко, да погинеш,
па чеш Крайну да издаеш,
нас че турци да заробат!
Отговаря Хайдук Велко:
- Кюти, Стано, дилбер Стано,
не че Крайну да издаем,
глава даем, а Крайну не даем!
Донес ми чаша ракия,
да потолим люто сръце.
Хей! Кат' у ютро рано рани,
само джамадан обуче,
и те дрейе арнаутске,
па си шета тамо доле,
Неготинско рамно поле
да ми гледа баш топове.
Топджия му зло биаше,
па от Велко утекойе,
па ко турци се предаде,
па покаже Мула паши:
- Ево Велко куд се шета,
куд се шета по бедема!
Мула паша говораше:
- Де напулни бръза топа,
па му метни сребро гюле!
Па подпали бръза топа
да убие Хайдук Велко.
Топа пуче, Велко паде,
отнесе му десна рука,
десна рука из рамена.
Паде Велко у ендека,
йош му душа незадрема,
а из уста проговори:
- Чуйте, мене, мили братя:
дръжте се и не бойте се,
и кой пита, не казуйте,
да е Велко починало.
Копайте ме на три места,
на четвърто закопайте,
у сред църква неготинска.
Преко мене - три бекяра,
кат' ме тражат еничаре,
кат' ме тражат, да не намерат...
Барут нема, куршум нема,
Хайдук Велко нигде нема.

 


Павлов, Тих. Българите в Моравско и Тимошко. София, 1931, с. 109-112.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.