83. ОЙ, СТОМНО ЛЕ, ОЙ РУМЯНО, МАРИ!

Песни на българите от Феодосийска област...

Що така ти рано стана,
рано стана, та ни носиш, мари,
та ни носиш лошав хаберь!
Че ня дигат от къщите, мари,
от къщите, от топъл край,
та ня карат на Уралът, мари,
на Уралът и в Сибирят.
Та остана всичко живо, мари,
всичко живо и умряло!
Това край на нас бе страшен, мари,
че бе много там студено,
че там нищо не растеше, мари,
ни ябълки, ни чуреши.
А пак ния сме българя, мари,
и сме ния научени,
и сме ния научени, мари,
да живемя в топло място.
Ния нищо не сторихме, мари,
да ня дигат от нашът Кръм,
от нашът Кръм, дет живяхме.
Но ния се дочакахме, мари,
дочакахме и дожихме,
та се върнахме пак тука, мари,
да жувеме и пееме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Песни на българите от Феодосийска област на Таврическа губерния. Съст. Александър Константинов Шапошников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
А. К. Шапошников. Песни болгар Феодосийского уезда. // Старый добрый болгарский Коктебель (история, филология, культура). Симферополь: Издательский дом "Амена", 1999, с. 194-273.