20. ЗАГЛАВИЛ СЕ ЦИНЬ-ЦИНИГАРЬ

Песни на българите от Феодосийска област...

Заглавил се Цинь-Цинигарь,
Хей, коляда ле, мой коляда ле!
за девойка църнойока,
църнойока, бялолике
кумунига, перунига
че калеса буховьето,
буховьето, кумовето,
че калеса 'сички врани,
'сички врани за кальмани,
и калеса 'сички сврачки,
'сички сврачки за свакички,
и калеса ляшичката,
ляшичката за кумичка,
и калеса въльченцето,
въльченцето за преверник,
и калеса 'сички рода,
'сички рода и роннина,
и роннина все момкова.
Че тръгнали да пътьоват,
да пътьоват за девойка,
за девойка църнойока,
църнойока, бялолике,
бялолике, кумунига,
кумунига и перунига.
Като пътьом пътьоваха,
на пъть нашли конско лайньце,
конско лайньце - трапезица,
трапезица позлатена,
позлатена, посребрена,
посребрена, маламена.
Не бе мало, ни той млого,
още думат, отговорят,
отговорят буховьето,
буховьето, кумовето:
- Вой ле вие, 'сички рода,
сички рода и роннина,
и роннина, все момкова!
Насядайте наред-поред,
наред-поред на редове,
на редове - въз редове
на трапези позлатени,
позлатени посребрени,
посребрени, маламени!
Не бе мало, ни той млого,
насядали наред-поред,
наред-поред на редове,
на редове, въз редове,
на трапези позлатени,
позлатени, посребрени,
посребрени, маламени.
Не бе мало, ни той млого,
още думат, отговорят,
отговорят буховьето,
буховьето, кумовето:
- Вой, ве вие, 'сичка рода,
'сичка рода и роннина,
и роннина все момкова,
ежте и пийте, и гледайте
да.не дойде Орелешко,
Орелешко-Пепелешко,
Пепелешко с триста турци,
с триста турци - янадольци,
янадольци - бостанджии,
бостанджии със чепите -
да (н') извади златен топуз,
златен топуз с триста пуда,
да (н') удари Цинь-Цинигарь,
Цинь-Цинигарь - главеникът,
главеникът - парьясникът,
парьясникът тежък мършав!
Не бе мало, ни той млого,
още думат, отговорят,
отговорят буховьето,
буховьето, кумовето:
- Ей, де иде Орелешко,
Орелешко-Пепелешко,
Пепелешко с триста турци,
с триста турци янадолци,
янадолци - бостанджии,
бостанджии със чепите.
Ей, де иде, как си дойде,
как си дойде, та извади,
та извади златен топуз,
златен топуз с триста пуда,
че погленна Цинь-Цинигарь,
Цинь-Цинигарь - главеникът.
Погленна го между двете,
между двете църни очи,
църни очи меланьови,
меланьови, гайтаньови.
Погленна го, удари го,
пръметна се Цинь-Цинигарь,
пръметна се, кълбучи се,
кълбучи се, забучи се,
та затресе църна земя,
та потъна до поясья,
до поясья копринени!
Затресал е ножонката,
поврътнал е опашката,
поклатил е клъвчицата,
помахнал е главичката.
Не бе мало, ни той млого,
още думат, отговорят,
отговорят буховьето,
буховьето, кумовето:
- Вой, ве вие, 'сичка рода,
'сичка рода и роннина,
и роннина, все момкова,
докарайте деветь чуфта,
деветь чуфта все би'олья,
все би'олья, все чуралья,
все чуралья, все буралья;
навпрягайте, нагякайте,
да подръпнем' Цинь-Цинигарь,
Цинь-Цинигарь - главеникът!
Не бе мало, ни той млого,
докарали деветь чуфта,
деветь чуфта, все би'олья,
все би'олья, все чуралья,
все чуралья, все буралья;
навпрягали, нагякали,
нагякали, нагикали -
не можили да подръпнат,
да подръпнат Цинь-Цинигарь,
Цинь-Цинигарь - главеникът,
главеникът, тежък мършав.
Не бе мало, ни той млого,
още думат, отговорят,
отговорят буховьето,
буховьето, кумовето:
- Де бре, сега Бойчо Иван,
Бойчо Иван със чукелят,
Стойлов Жельо със остенът,
и Баракът със даракът,
и Янджето със пънчето,
Демията с климията,
и Джаръкът с тадаръкът,
и Узеньят със дюзенят,
Владиката с капиката,
Караджата с породжата?
Да нагякат, да нагикат,
да подръпнем' Цинь-Цинигарь,
Цинь-Цинигарь - главеникът.
Не бе мало, ни той млого,
още думат, отговорят,
отговорят буховьето,
буховьето, кумовето:
- Ей, де иде Бойчо Иван,
Бойчо Иван със чукелят,
Стойов Жельо със остенът,
и Баракът със даракът,
и Янджето със пънчето,
Демията с климията,
и Узеньят със дюзеньят,
и Джаракът с тадаръкът,
Владиката с капиката,
Караджата с породжата.
Ей, де идат, как дойдеха,
как дойдеха, нагъкаха,
нагъкаха, нагикаха -
позбучи ги Бойчо Иван,
Бойчо Иван със остенът,
посхъка ги Стойов Жельо,
Стойов Жельо със чукельят,
посчеса ги и Баракът,
и Баракът със даракът.
Би'олья се сколениха,
хумотя си спотрошиха,
каиша си спогинаха -
не можиха да подръпнат,
да подръпнат Цинь-Цинигарь,
Цинь-Цинигарь - главеникът,
главеникът тежък мършав!
Не бе мало, ни той млого,
още думат, отговорят,
отговорят буховьето,
буховьето, кумовето:
- Вой, ве вие, 'сичка рода,
'сичка рода и роннина,
и роннина все момкова!
Насбирайте деветь кола,
деветь кола сухи дърва,
натрупайте силен огьнь,
силен огънь в сине небо,
в сине небо, в синяньето,
в синяньето пламеньето.
Да отрежем от ножага,
от ножага каишага.
Да го фърлим в силен огънь,
да се бере, да се пече,
да подигнем Цинь-Цинигарь,
Цинь-Цинигарь - главеникът,
главеникът парьясникът,
парьясникът тежък мършав!
Не бе мало, ни той млого,
насбирали деветь кола,
деветь кола сухи дърва,
натрупали силен вогънь,
силен огънь в сине небо,
в сине небо, в синяньего,
в синяньето пламеньето,
отрягали от ножага,
от ножага каишага,
фърлили го в силен вогънь,
в силен вогънь, в сине небо,
в сине небо, в синяньето,
в синяньето пламеньето!
Та се е брал и се пекал,
не можили да подигнат,
да подигнат Цинь-Цинигарь,
Цинь-Цинигарь - главеникът,
главеникът, парьясникът,
парьясникът, тежък мършав!
Не бе мало, ни той млого,
още думат, отговорят,
отговорят буховьето,
буховьето, кумовето:
- Ей, де сега Сурь Ялена,
Сурь Ялена с пъстри поли,
с пъстри поли до земята,
с руси коси до поясът,
с бърза коня кръставела,
с тенък тюфяк - камушина,
с востра сабья - липовина,
да подръпне Цинь-Цинигарь,
Цинь-Цинигарь - главеникът,
главеникът тежък мършав!
И още думат и отговорят -
ей, де иде Сурь Ялена,
Сурь Ялена с пъстри поли,
с пъстри поли до земята,
с руси коси до поясът,
с бърза коня кръставела,
с тенък тюфяк - камушина,
с востра сабья - липовина.
Ей, де иде, как си дойде,
върза коня за опашка -
не можила да подръпне,
да подръпне Цинь-Цинигарь,
Цинь-Цинигарь - главенкът,
главеникът парьясникът,
парьясникът тежък мършав.
Скъна му се опашката,
кълбучи се бърза коня,
бърза коня кръставела,
кълбучи се, забучи се,
не подигна Цинь-Цинигарь!
Добър юнак коня кове,
коня кове наопаку,
петали му позвънчаха,
пероня му глас издават.
Обседла го синьо седло,
синьо седло неседлано,
обюзди го жълто юзде,
жълто юзде неюздяно.
Подпрегна го с пъстро смоче,
че пряпаса тенък тюфяк,
тенък тюфяк - камушина,
востра сабья - липовина.
Възсенна го добър юнак,
че му даде длего дромье,
длего дромье цареградско,
и ощ' по-длего дрянополско.
Там си стигна Орелешко,
Орелешко-Пепелешко,
Пепелешко с триста турци,
с триста турци янадольци,
янадольци - бостанджии,
бостанджии със чепите.
Как ги стигна, та разигра,
та разигра бърза коня,
бърза коня кръставела,
че извади востра сабья,
востра сабья - липовина,
наложи ги като сяно,
като сяно низ чиирья,
низ чиирья, въз чиирья.
Бради хми се цървенеят,
като пиперь в градината!
Та извади Цинь-Цинигарь,
Цинь-Цинигарь - главеникът!

Вариант на песента е записан в Крим през лятото на 1926 г. от Сергей Цветко - вж.: Цветко, С. Български народни песни от Украйна и Крим. Съставител Зоя Барболова. София, 2005, № 246, без отбелязано селище; според автора (с. 15) кримските песни са от селата Кишлав, Стари Крим, Сарабуз и Коктебел. (бел. ред., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Песни на българите от Феодосийска област на Таврическа губерния. Съст. Александър Константинов Шапошников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
А. К. Шапошников. Песни болгар Коктебеля и Дяутеля. Симферополь: Таврия, 1995, 80 с.
А. К. Шапошников. Песни болгар Феодосийского уезда. // Старый добрый болгарский Коктебель (история, филология, культура). Симферополь: Издательский дом "Амена", 1999, с. 194-273.