97. САДИЛА МОМА ПО МОРЕ ЛОЙЗЕ

Сокол иде, гълъбица води

Садила мома по море лойзе,
по море лойзе, по Дунав дуни.
Ден го садила, два се каяла:
- Ой лойзе, лойзе, све бело грозде,
язе те садам, кой ке те бере?
Язе си немам нигде никого,
саде си имам той пръвно любе
и оно ми е далек надалико,
далек надалеко у Каравлашко,
ни абер пракя, ни сам дооди.
Снощи ми дойди тая бяла книга,
тая бяла книга, това църно писмо
и писмото жално написано:
- Жени се, любе, оженил съм се
и съм намерил яко на лошо.
Къда помислям натам да дойдам,
тък ми се сторат мъгли, прахове;
къда помислям тук да останам,
тък ми се сторат слънце и месец.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.