|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
89. ОЙ ТРАВИЦЕ, СИТНА ТРАВО
Сокол иде, гълъбица води
Ой травице, ситна траво,
що си поле обсипала,
прикрила си свато поле,
само мало останало,
дека расте божур цвеке,
и край него бела ружа.
Божур ружи сбореваше:
- Ой ружице, бела ружо,
а да ми е твойо мирис,
я би много бил по-хубав,
та вил би се и превивал
о момина тънка става
како свила припредена
о вретено позлатено.
Отказува бела ружа:
- Ой божуре, мило цвеке,
да е мене я да имам
твое руйно руменило,
све бих цвеке примамила,
а най-више мой божура,
цвеке рано, най-хубаво.
Славейков, Книга на песните, с. 101.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин
и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.
|