87. ЩО СТОИШ, ЛЮБЕ, ЩО ГЛЕДАШ

Сокол иде, гълъбица води

Що стоиш, любе, що гледаш,
на мене ли се надяваш,
аз да те, любе поканя
до мене любе, да седнеш,
до мое ляво коляно,
до мойта хурка писана,
под моя къжал на сянка?
Не ще те, любе, поканя
до мене, любе, да седиш.
Майка ти мене не щяла,
майка ти, любе, сестра ти,
сестра ти, още буля ти.
Не слушай, любе, хората,
майка ми стара, изумяла,
буля ми людска дъщеря,
сестра ми малка, глупава.
Не слушай, любе, хората,
хората и комшиите,
хората яд ги на нази,
че любя любе хубаво.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.