|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
83. ЗАРЕКОХ СЕ, МАМО, ЗАКЪЛНАХ СЕ
Сокол иде, гълъбица води
Зарекох се, мамо, закълнах се
у Станкини, мамо, да не ходя,
у Станкини, мамо, край вратата.
Минаха се, мамо, два дни, три дни,
стори ми се, мамо, три години,
че пак минах, мамо, край Станкини,
край Станкини, мамо, край вратата,
че си видях, мамо, бяла Станка,
че и рекох, мамо, добър вечер,
тя ми каза: - Ела утре вечер,
докат не сме, любе, вечеряли
и портите, любе, затворили,
със две сламки, любе, ръжаници
и третата, любе, ечемяна.
Стоин-ССБ, с. 572.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин
и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.
|