|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
8. ИЗЛЕЗИ, МАЙЧО, ПОГЛЕДАЙ
Сокол иде, гълъбица води
Излези, майчо, погледай
какво ми варви вав потят -
бяло черноко копеле,
на сива коня яхаше,
на синьо седло седеше,
руба му - огън гореше,
лице му - слонце грееше,
ючинки - чорни черешки,
вежкове - плетен гайтанчек.
Я точех вода студена,
то стрелна очи нах мене,
той нах мен и я нах него.
Познах го, майчо, познах го,
че има севда на мене,
той на мен и я на него.
- Дъщерю, моя майчина,
не мой ми севда упуска,
чи му майка му не дава.
- Да му ще, мачо, да му ще,
че ми сме пуста прилика,
кайно два строка иглика.
СбНУ 12, с 29.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин
и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.
|