66. БОЯНЧИЦЕ, КАПЧИЦЕ!

Сокол иде, гълъбица води

Боянчице, капчице!
Заспала е Боянка
във байнева градинка
на овчаром коляно.
Овчарче я будеше:
- Стани, стани, Боянко,
да броим облаци,
кой е облак най-тъмен,
кой ще вали градушка,
кой ще вали ситен дъжд.
Не валяло ситен дъжд,
ам валяло градушка,
па очука ябълки.
Боянка ги събираше,
в пояса ги туряше.
Разболя се майка и,
та поиска ябълки.
Не найдоха ябълки,
ам найдоха неранза.
Майка и я кълнеше:
- Мар да се не оглавиш,
мар да се не ожениш!
- Не кълни мене, мале ле,
ам кълни първото либе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.