Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
62. ДОЙДИ, ЛИБЕ, ДОВЕЧЕРА
Сокол иде, гълъбица води
Дойди, либе, довечера,
довечера под пенджера,
че съм само-саменинко,
с лакът порти съм подпряло,
с лико пенджери вързало.
Стоин-ТВ, с. 477.
Съкратена с последните седем стиха:
"Месило съм бяла пита,
бяла пита летничава;
варило съм шарен бобец,
шарен бобец на чорбица;
наточило руйно вино,
руйно вино, баш ракия,
да хапнеме, да пийнеме,
по-малко ще ядем, пием,
повече ще любов правим."
Тия стихове затрупват идеята на песента, която е изразена прекрасно в първите
пет стиха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин
и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.
|