57. СЕДИ ЮНАК НАКРАЙ МОРЕ

Сокол иде, гълъбица води

Седи юнак накрай море,
накрай море, на постеля.
Постелки му сребърени,
възглаве му чисто злато,
вечеря му морска риба,
морска риба, динско вино.
Слугарят му малка мома.
- Яж, юначе, пий, юначе,
не напивай чаша вино,
я напивай малка мома.
Бело лице лебедено,
черни очи черешови.
Прости, юнак, тая вечер,
ела, юнак, утре вечер,
докле не съм вечеряла,
вечеряла и легнала
и портите приключила.
Прости юнак тая вечер,
дойде юнак сетна вечер.
Мома била вечеряла,
вечеряла и легнала,
портите е приключила,
върли псета прехранила.
Добър юнак порти бие,
порти бие, люто кълне.
Где го зачу малка мома,
тя изскочи гола, боса,
бързо разключи портите,
прехвана му врана коня,
окачи му зоб пшеница
и прекани добър юнак,
въведе го, пренесе му
морска риба, динско вино.

Третият и четвъртият стих звучат еднообразно; по аналогия на други песни поправям четвъртия стих вместо "сребърени" на "чисто злато":
"Постелки му сребърени,
възглаве му сребърени"
става:
"постелки му сребърени,
възглаве му чисто злато."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.