47. ДОБРО ЛЬО, МАРИ ХУБАВА

Сокол иде, гълъбица води

Добро льо, мари хубава,
откакто се залюбихме,
та се нейде не снайдохме,
не снайдохме, не свидяхме.
Дори снощи на кладенец -
там се найдохме, свидяхме,
мърва много постояхме -
дорде слънце зайде-дойде,
месечинка рог подаде,
кобилица ластар пусна,
бакърите бял трендафил.
Добра дума на любе си:
- Любе, любе, милно любе,
пусни ме, любе, да с"ида,
кога ида у дома си,
що да река на майка си,
че ми е майка мащеха?
- Добро льо, мари хубава,
речи, речи, милно любе -
цар кондиса в ливадето,
отзеха ми бакърето,
да си поят царюм кони,
отзеха ми зелен чумбер,
сториха го царюм чадър.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.