|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
46. СЪН СЪНУВАХ, СЕВДЕЛИНО, СЪН БЛЕНУВАХ
Сокол иде, гълъбица води
Сън сънувах, Севделино, сън бленувах,
сън за мене, Севделино, сън за тебе,
че станахме два гълъба,
два гълъба, два лятошни,
нависоко подхвръкнахме,
че кацнахме край морето,
край морето, сред морето
на бял камък самороден,
да си зобем дребен маргар.
Къде пойде гимиджийче,
плесна ръце, подплаши ни.
Нависоко подхвръкнахме,
че кацнахме край нивята,
край нивята, сред нивята.
Къде дойде пъдарчето,
с пушка гръмна, удари ни,
теб удари по крилцето,
мен удари по сърцето.
Стоин-ССБ, с. 702.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин
и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.
|