39. РАСЛА, РАСЛА МАЛКА МОМА

Сокол иде, гълъбица води

Расла, расла малка мома
въз майчица, въз бащица,
като бръшлян въз бял камък,
като ела въз планинка.
Па си расла и порасла,
обзела си кобиличка,
кобиличка, бели менци
и отиде таток долу,
таток долу на езери,
да си взима студна вода.
Стъпила си на бял камък,
наляла си бели менци,
омила си бели ръце,
бели ръце до лактети,
бели ръце, черни очи,
па си бръкна във пазвичка,
извадила огледалце
и са сама огледова,
и са сама раздумова:
"Как съм тънка и висока,
що ни съм си по-черночка,
попа бих си разпопила,
калугера опопила".

Последните шест стиха:
"- Слушай, слушай, малка моме,
тебе пеем песенчица,
тебе пеем, Бога славим,
Слушай, слушай, малка моме,
колко здравец по планинка,
толкоз здраве на тъз мома."
не допринасят нищо, не са свързани със съдаржанието на песента, затуй ги махам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.