30. ТРЪГНАЛО МИ Е МОМИЧЕ

Сокол иде, гълъбица води

Тръгнало ми е момиче
през туй ми поле широко,
през туй ми поле битолско.
Сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец,
при кладенеца млад юнак.
Момата юнак запита:
- Юначе, холан хубаво,
какво те тебе попитам,
право на мене да кажеш -
мож ли ми рокля направи,
без аршин да я премериш,
без ножици да я скроиш,
без игла да я съшиеш?
Юнак на мома продума:
- Моме ле, млада хубава,
какво те, моме, попитам,
право на мене да кажеш -
мож ли ми пита умеси,
без сито да я пресееш,
без вода да я замесиш,
без огън да я опечеш?
Мома на юнак продума:
- Юначе младо, хубаво,
аз ще ти пита омеся,
със коса ще я пресея,
със сълзи ще я замеся,
на гърди ще я опека.

Изхвърлени 16 и 17 стихове:
"- Не мога ти рокля направи,
юнак момата попита:"
и 27 стих:
"с това ли ще ме нападаш..."
като излишни.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.