240. РАШКЕ ЛЕ, КОНАКЧИЙКЕ ЛЕ!

Сокол иде, гълъбица води

Рашке ле, конакчийке ле!
Пет годин у вас дохождам,
петстотин гроша похарчих,
в очи те не съм погледнал,
с уста ти не съм продумал,
сега ще да те погледна
и с уста ще ти продумам -
има ли конак за юнак
и топъл яхър за коня?
а Рашка си му думаше:
- Аз имам стара свекърва,
да ида да я попитам,
има ли конак за юнак
и топъл яхър за коня!
Свекърва Рашка думаше:
- Хайде го, булка, прибери,
че и наш Тодор тъй ходи.
Та па си юнак прибрале,
юнак си Рашка питаше:
- Рашке ле, конакчийке ле,
като отиде млад Тодор,
че що ти остави млад Тодор?
А Рашка си му думаше:
- Той ми остави пръстенът,
пръстенът, годенишкият,
и той си узе другият,
та си със него отиде
ей сега седем години.
Юнак извади пръстенът,
пръстенът, годенишкият,
та си го каза на Рашка,
та са се двама познали!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.