237. МАРИ ТОДОРО, ТЬОНКА ТОДОРО

Сокол иде, гълъбица води

Мари Тодоро, тьонка Тодоро,
що ти е сорце толкув весело,
та везмо везеш и песни пееш?
- Йо пиле, пиле, пиле билбюле,
как да ми не е сорце весело,
га сега има девет години
как ми забегна порвото любе,
нито дохода, ни хабер праща;
сега съм чула, че си ми иде
със триста момци бой тюфеклии.
- Мари Тодоро, тьонка Тодоро,
наимаш ли се да го дочакаш?
- Йо пиле, пиле, пиле билбюле,
наимам си се, дочака го ща,
наляла си съм две бочви вино,
две бочви вино, бочва ракия,
посадила съм на двор калинка,
излязам, влазям и зарочам й:
"Расти ми, расти, тьонка калинко,
да ми нарастеш тьонка, висока,
със двеста столби, с триста филизи,
та га си дойде порвото любе,
да си ми ворзе борзата коня
и да закачи тьонката пушка".

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.