235. ТИ КАТ МЕ ЧУЕШ, МАМО

Сокол иде, гълъбица води

- Ти кат ме чуеш, мамо,
че съм заспала,
че съм запяла,
я засвирила,
ти да не речеш, мамо:
"Радка й весела,
затуй запяла
и засвирила."
Най да си речеш, мамо:
"Радка й кахърна,
по кахър пее,
по кахър свири -
да си разтуши
тежки кахъри,
тежки кахъри,
черни ядове…"
Хабер ми дошло, мамо,
от планината,
от планината,
от полугаря,
от равна нива.
Запалила се, мамо,
равната нива,
равната нива,
тежките снопи.
Запалила се, мамо,
Николовата,
Николовата
пълна кошара,
че изгорели
триста овчици.
Никола гледа,
гледа и кълне
и с кавал свири
жално и милно!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.