|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
234. ЗАСВИРИХА ДВА ГЪЛЪБА
Сокол иде, гълъбица води
Засвириха два гълъба,
засвириха, затръбиха:
- Коя мома либе нема,
либе нема, не либила,
цару да е либовница,
враня коня настойница.
Обади се Стани макя:
- Наша Стана либе нема,
либе нема, не либила,
цару да е либовница,
враня коня настойница.
Обади се пуста Стана:
- Мълчи, мале, онемела,
онемела, ослепела -
онемела с бело гърло,
ослепела с черни очи!
Та Стана ли либе нема,
либе нема, не либила?
СбНУ 9, с. 27.
Последния стих: "Стана люби и две, и три." изоставям.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин
и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.
|