|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
230. МАРИ КИТКО НЕВЯНКОВА
Сокол иде, гълъбица води
Мари китко невянкова,
от ворше ти роса роси,
от корен ти Дунав тече,
Дунав тече, мома влече,
покрай него овчар пасе,
овчар пасе сиво стадо.
Мома му се жално моли:
- Бре овчарю, бре стадарю,
извади ма от бял Дунав!
Га се женям, ща та дарям
тьонка ризка коприняна,
тьонак агляк, и той таков.
- Извадам та, малка моме,
ле ко сторим, да се зомим;
я си имам тьонки ризки,
тьонки ризки и агляци.
- Бре овчарю, бре стадарю,
га съм пуста главеница,
сватба ми е отсячана,
годеше са на дворове,
деверен я през селото.
СбНУ 3, с. 52.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин
и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.
|