228. ЗАХАРИНО МОРИ, МАЛАЙ МОМЕ!

Сокол иде, гълъбица води

Захарино мори, малай моме!
Захарина във градина,
във градина веза везе,
веза везе, песна пее
и на песна наречова:
- Блазе, блазе кой ме има,
тежко, горко кой ме гледа!
На плет стои лудо-младо,
та и слуша сборовете
и на Захарина говореше:
- Захарино, малай моме,
закопчай си пителките,
пителките на илеко
и си вързи алтънето,
алтънето на гърлото,
да се гърло не белее,
да ми душа не припада!
Я Зара му говореше:
- Прийди, лудо, закопчай ги
и ми вързи алтънето,
алтънето на гърлото,
да ти душа не припада.
Я лудо и говореше:
- Захарино, малай моме,
да бех вода, притекъл бих,
да бех змия, прилазил бих,
да бех пиле, прилитнал бих,
ама си съм пусти човек,
та не мога що да чина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.