|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
226. РАДО ЛЕ, ЕДНА НА МАМА
Сокол иде, гълъбица води
Радо ле, една на мама,
една си и ти да не си!
Като си била хубава,
хем си ми била злочеста -
ката година кръвнина,
тазе година двамина,
двамина с една премяна,
двамина с черни калпаци,
двамина с кръстом ратове.
Тръгнали Рада да бесят
на пътя, на кръстопътя,
Рада си мами думаше:
- Кога ме, мамо, прикачат,
прикачат да ме обесят,
сички назад ще отстъпят,
пък ти, мамо ле, пристъпи,
че ми дюлбена разметни
и ми косата разплети,
и ми дюлбена принатрий,
да ми лицето не гори
по петровските пекове,
по никулските мразове.
Из пътя пътници ще минат,
че няма да ме познаят,
пък тъй ще да ме познаят
и ще, мамо ле, да рекат:
"Бре Рада, бре хубавица!"
Без посочен източник (бел. ред., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин
и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.
|