221. ДОПРАТИЛ Е НЕВЕН ДО БОСИЛЬОК

Сокол иде, гълъбица води

Допратил е невен до босильок:
- Ти ми дойди, ти бела босилка.
- Дошел ти бих, църнооки невен,
ала нема дека да ти паднем -
цар е паднал зелено ливаде,
момците му на студни кладенци,
дека моми вода наливаха,
а невести вино продаваха
два крондира - на два еничера,
а оката на добър юнака.
- Пий ми вино, ти добър юначе!
- Пил би вино, премлада невесто,
ала яздим коня аджамия,
я на него - други аджамия.
Кон ме носи нагоре, надоле.
Отнесе го у Стоини двори.
Ка легнала Стоя църноока,
ка легнала на двори заспала.
Кон си фишчи Стоя да събуди,
па се Стоя мома не събуди.
Провикна се Стоината макя:
- Стани, Стое, стани, нестанала!
Какво добро у двора ни стои,
да би млада, залибила би го,
а съм стара, та ми не прилега.
Проговори Стоя църноока:
- Мълчи, мале, мълчи, занемела -
еве сега девет годин време,
ка се либиме с тая делия,
мене не е никой упазило,
упази ме една малка стрина
и нея съм даре дарувала -
на неделя - по чиста погача,
на великден - цървени папуци,
на Гергьовден - се шарено агне.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.