|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
220. МАЛКА МОМА ГРАД ГРАДИЛА
Сокол иде, гълъбица води
Малка мома град градила,
град градила, наричала:
- Кой разбие момни гради,
той да земе малка мома.
Наело се малко момче,
разбило си момни гради.
Малка мома отговаря:
- Не съм рекла, чуло ти са й!
Я съм рекла: "Кой насади,
кой насади в море лозе,
в море лозе, брягом дюлки,
да донесе кошник грозде,
кошник грозде, пешкир дюли,
той да вземе малка мома."
Наело се малко момче,
насадило в море лозе,
в море лозе, брягом дюлки
и набрало кошник грозде,
кошник грозде, пешкир дюли,
набрало ги, донесе ги.
Малка мома отговаря:
- Леле варе, малко момче,
не съм рекла, чуло ти са й!
Я съм рекла: "Кой усучи,
кой усучи от пясък въже,
той да вземе малка мома."
Наело се малко момче,
та усука от пясък въже,
усукал го, занесъл го.
Малка мома отговаря:
- Леле варе, малко момче,
не съм рекла, чуло ти са й!
Я съм рекла: "Кой направи,
кой направи лъка стряла,
да си стрялни синьо небе,
та да удри ясна звезда,
той ще мене да си вземе."
Малко момче се наело,
направило лъка стряла -
не си стрялна синьо небе,
ами стрялна малка мома,
удари я в клето сърце.
СбНУ 6, с. 5.
Последният стих изхвърлен: "удари я и преби я."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин
и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.
|