216. СНОЩИ ДОЙДЕ ТУГИН ЮНАК У ДОМА НА ГОСТИ

Сокол иде, гълъбица води

Снощи дойде тугин юнак у дома на гости,
сал го виде малка мома, веднъг го залюби.
Снощи дойде, заран рано стана да си иде
и със него малка мома готви се да иде.
- Бре върни се, малка моме, не върнала би се,
широко е Банско поле, не мож го премина.
- Не грижи се, тугин юнак, тизе за менека,
ке се сторам сиви сокол, та ке да прелетам.
- Бре върни се, малка моме, не върнала би се,
дотекла е Струма река, не мож я премина!
- Не грижи се, тугин юнак, тизе за менека,
не се сторам мрена риба, та ке да препливам.
- Бре върни се, малка моме, не върнала би се,
я си имам пръвно либе със мъжко детенце!
Тогай се е малка мома назад повърнала.

"Снощи дойде, заран стана да си иде" прибавено "рано":
"Снощи дойде, заран рано стана да си иде."
Така стихът се изравнява с другите в ритмично отношение.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.