|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
213. ДЕВОЙКА БОГУ СЕ МОЛИЛА
Сокол иде, гълъбица води
Девойка Богу се молила:
- Дай ми, Боже, лице лебедово,
дай ми, Боже, очи соколови,
дай ми, Боже, вежди гайтанени
дай ми, Боже, чело амайлия,
дай ми, Боже, коси до пояси,
дай ми, Боже, крила пауневи,
да прелетим Сава и Морава,
да си идем дур у Влашка земя,
да изберем най-боле юнака,
що не пие вино, ни ракия,
що не пие смръдлива дуана,
щото пие блага медовина,
що му саат у пазува бие,
що му видра на колено игра,
що му славе у пазува пое!
Ща се моли гиздава девойка,
що се моли, се й Господ даде -
дал й Господ лице лебедово,
очи соколови, вежди гайтаневи,
чело амайлия, коси до пояси,
коси до пояси, крила пауневи,
та избрала най-боле юнака.
СбНУ 11, с. 15.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин
и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.
|