212. МАЙЧИНКО, ЯГОВИЧКО ЛЮ!

Сокол иде, гълъбица води

Майчинко, яговичко лю!
Да ма ни беше главила,
лой сува лято, пролято,
лой соя лятан Петровден,
лефтяра да са нахудям,
гиздило да са наносям,
с дружките да са наседям.
- Дъщерко моя майчина!
Ако та не бях главила
ей сува лято, пролято,
година борже духода,
пак ще те майка углави.
- мале ле, мила мале ле!
Мен ни е бално и жално,
как ми си малка главила;
ям ми е бално и жално,
как ми са, майчо, главила
на негалянак юнака.
Снощи попрелка имаше
у по-старата сестрица
и той бя на попрелката.
Дену седяше, тевняше,
яга думаше, гърмяше,
през кьощи ага варвяше,
та дюшелята плющяше.
Дену севдьота седяше,
ясно бя слонце югряло;
яга думаше, мале ле,
кат га бюлбюлче пеяше;
през кьощи яга вървяше,
кат га пиленце форкаше.
- Дощерю моя майчина!
Немой му гльода каматно,
ями му гльодай стоката -
полна ливада кошове,
под кошовете грошове.
- Мале ле, мила мале ле!
Пусти му били кошове,
кошове, бели грошове;
грошове искат да му са,
в кошове свещи да палят.
Я ща севдьота да зомам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.