21. КОНЮ ЛЮ АЛЕН, КАМАТАН

Сокол иде, гълъбица води

Коню лю ален, каматан,
Височко вдигай главото,
Ситничко пускай рахванат.
Тебе се справи, бре коню,
пашмаклийско е сокаче
и райковско е коначе,
устовска ситна чершийка.
Я ща та молям, бре коню,
ага наближим, коню лю,
ага наближим, коню лю,
долна махала Райково,
ситничко ситни рахванат,
височко вдигай главота
и да се, коню, извищиш
и с ноги да си потяпниш.
Там имам либе и друго,
галено, недогалено,
любено, недолюбено;
дано излезе, бре коню,
на високите кьошкове,
на шарените мендере,
на ситничките кафезе,
да си ми видям любето;
та ща та зобам, коню лю,
филбецка бяла пшеница
и ша та поям, коню лю,
адалцко вино червено.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.