207. СЕДЕЛА Е ЕЛИН-ДОЙНА

Сокол иде, гълъбица води

Седела е Елин-Дойна
у градина под къпина,
та си шила сърмен колан,
пошивала свилен ръкав,
пошивала, задремала,
задремала, сънувала,
насън и се присънило -
чудно дърво чудновато,
вършето му дур до небо,
сълпето му дур до земи,
листата му маламени,
род родило две ябълки.
Що е било тъмна мъгла,
оно било тежка грижа;
щото било чудно дърво,
оно било тежка сватба;
щото било две ябълки,
оно било до два млади
до два млади под два венци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.