205. ДЕВОЙЧЕ, МОМЕ ЛЕ, ДЕВОЙЧЕ

Сокол иде, гълъбица води

Девойче, моме ле, девойче,
девойче, жива ле раздело,
ка щем се ние ле разделим?
На сърце ми си легнало
като две могли ле на поле,
като две чешми ле на дервент,
като две звезди ле на небо.
Девойче, моме ле, девойче,
излези вонка на дворе
да думам, да се ле надумам,
да гледам, да се ле нагледам,
че ще далеко ле да ида,
та много малко ле ще седя -
до дванаесе ле месеца,
до тринаесе ле години;
та враня коня ще яхам,
на жолти зенгии ще стопам,
на синьо седло ще седя,
та първо либе след мене,
па малко дете пред мене.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.