Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
196. ЩО МИ ГОРА НА РОСЕН МИРИШЕ?
Сокол иде, гълъбица води
Що ми гора на росен мирише?
Дали се е гората развили,
или змей ми гората поломи?
Нито се е гората развила,
нито змей ми гората поломи.
Сред гората - вита калинчица,
в градинчица - сбор становит камен,
на каменът добър юнак седи,
добър юнак с меден кавал свири,
кавалът му тихом отговаря:
- На какви сме деня изпаднали,
на зли деня - усилни години!
Я си имах едно първо любе,
мене дексаха кум да и стана,
я кум да и стана, я да я венчавам.
Като смисля - сърцето ми огън тлее!
С какви очи я дотам ще пойда?
С какви ръце свещи ще им държа?
С какви уста "кумице" ще река?
СбНУ 9, с. 58.
"Я си имах едно либе" (13 стих) става: "Я си
имах едно първо либе."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин
и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.
|