|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
19. ЛУДО-МЛАДО КОНЯ СТЕГА
Сокол иде, гълъбица води
Лудо-младо коня стега,
да си иде на манастир,
на манастир светогорски,
да си кара бела свила,
бела свила и червена,
синя-бледа богасия
и да кара девет мъски,
девет мъски със имане,
десетата ситни, дребни.
Па си тръгна низ друмове,
низ друмове, низ широки,
та отиде в пуста гора,
в пуста гора у усое.
У гората пиле пее,
лудо-младо коня запре
да постои, да послуша,
като пее, какво дума.
Постояло мало-много,
мало-много тъкмо три дни,
тъкмо три дни и три нощи.
Проговори добра коня:
- Хвала тебе, лудо-младо,
лудо-младо чорбаджио,
чорбаджио, аджамио,
стига стоя, стига слуша,
става три дни, ка стоиме.
Мои нозе дърва ли са?
Очите ми звезди ли са?
Сърцето ми камък ли е?
Моя душа мъгла ли е?
Леле варай, лудо-младо!
Я си бръкни у товари,
та извади ситна свила,
та оплете тънка мрежа
и замрежи гъста гора,
та улови сиво пиле!
Лудо-младо кон послуша,
та си бръкна у товари,
та извади ситна свила,
оплете я тънка мрежа,
та замрежи гъста гора
и улови сиво пиле.
Не е било сиво пиле,
най е била малка мома.
СбНУ 2, с.21.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин
и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.
|