188. ПРОЦВИЛИЛ МИ СИВ-ЗЕЛЕН КОН

Сокол иде, гълъбица води

Процвилил ми сив-зелен кон
низ ливади, низ зелени.
Никой коня не е дочул,
дочула го Павлу майка,
па на коня проговаря:
- Що ми цвилиш, сив-зелен кон,
дали ми си трева гладен,
дали ми си зоб незобен,
или си ми вода жаден?
Отговаря сив-зелен кон:
- Хвала тебе, Павлу майка!
Нали питаш ще ти кажа -
нито съм ти трева гладен,
нито съм ти зоб незобен,
нито съм ти вода жаден -
у трева съм до колена,
зоб съм зобен заран-вечер,
зоб съм зобен, вода поен;
на мене е тежко гайле,
тежко гайле, тежка грижа.
Годил се е павел юнак
за девойка презморянка -
тъмни нощи да разбивам,
кални други да разгазвам.
Проговори Павлу майка,
проговори, отговори:
- Леле варай, сив-зелен кон!
Ти за това грижа немай,
язе имам безцен камък,
тури ще ти безцен камък,
безцен камък на гърдите,
да ти свети в срединощи,
в срединощи, полунощи,
да ти свети като слънце.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.