|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
186. СЛЪНЦЕТО ХОДИ, ЗАХОДИ
Сокол иде, гълъбица води
Слънцето ходи, заходи,
девойка търчи и вика:
- Чакай, почакай, слънчице,
я да ти река два реча,
два реча, два изговора -
дал да посадя босилек
на суха рида без вода,
във неградена градина?
- Сади, посади, девойко,
силен ще вятър повее,
градина ще ти загради;
ситна ще роса пороси,
босилек ще ти пороси.
Ангелов-Арнаудов, БНП, с. 28.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин
и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.
|