166. СЛЪНЦЕ ЗАД ОБЛАК ЗАЛЕЗЕ

Сокол иде, гълъбица води

Слънце зад облак залезе,
овчар си стадо помами,
че го в кошара откара
и се назаде повърна,
в колибата си отиде,
кални ботуши изува,
черни ботуши обува,
кривак на рамо въздигна,
че на седянка отива,
покрай Радкини минава,
Радка на харман седеше,
лопата в ръка държеше,
дунавец вятър чакаше,
червено жито да вее.
Овчар на Радка думаше:
- Радке ле, моя комшийке,
каква е тази работа,
без теб седянка не бива.
Радка овчарю думаше:
- Овчарко, кажи луд ли си,
още е слънце по пладне,
пък ти седянка задири.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.