163. ПОДРАНИЛО МАЛО ЗВЪНЧЕ

Сокол иде, гълъбица води

Подранило мало звънче
заран рано по присойки,
по присойки, преди слънце,
тръгнали просо да женат.
То не било мало звънче,
ами било Дану майка.
Дану майка проговаря:
- Стани, стани, малък Дано,
да си видиш как ми вървят,
как ми вървят вакли овни,
вакли овни витороги.
Малък Дано не дочува.
Дано майка отговаря:
- Стани, стани, малък Дано,
да си видиш как ми вървят,
как ми вървят все по пътя
сиви юнци витороги.
Малък Дано пак не чува.
Дану майка отговаря:
- Стани, стани, малък Дано,
да си видиш как ми вървят
млади момци със криваци,
та отиват татък долу,
да си косят татък долу,
да си косят росно сено.
Малък Дано пак не чува.
Дану майка отговаря:
- Стани, стани, малък Дано,
да си видиш как ми вървят
малки моми с криви вили.
Надигна се малък Дано -
главицата от възглаве,
тънка снага от постелка,
та отиде татък долу,
татък долу във лъките,
дето сбират малки моми,
дето сбират росно сено.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.