|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
160. ТРЪГНАЛИ МИ СА, ТРЪГНАЛИ
Сокол иде, гълъбица води
Тръгнали ми са, тръгнали
Иван и Руска двамата,
по роса сено да сбират -
сбирали сено до пладне,
от пладне купа наклали.
Тъмен се облак зададе,
загърмя облак, затрещя,
Иван на Руска думаше:
- Руске ле, сестро Руске ле,
подавай бърже сеното,
тъмен се облак зададе,
сеното ще ни накваси.
Руска Ивану думаше:
- Иване, братко Иване,
аз не ти гледам сеното,
най гледам поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво сянка дебела,
под сянка стадо голямо,
познах на Дима стадото,
ще ида да му помогна,
помогна, да му покарам,
стадото да разкараме.
Стубел-РПС, с. 94.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин
и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.
|