|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
157. РАНИЛА Е ДЕТЕЛИНА
Сокол иде, гълъбица води
Ранила е Детелина,
ранила е на бял Дунав,
та си мие бели нозе
и оглежда черни очи,
черни очи соколови,
и на Дунав тихом дума:
- Течи, течи, бял Дунаве,
да дотечеш Горно село,
Горно село, Филипово.
Тамо жъне мойто либе
жълто жито загария…
Да му кажеш много здраве
и от мене, и от тебе,
да му кажеш, бял Дунаве -
денем-нощем съм тъкала
все дарове копринени
за двекъра и свекърва,
за кумове и роднини.
Стубел-РПС, с. 84.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин
и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.
|