|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
152. БАЙНО ЛЕ ИВАНЕ
Сокол иде, гълъбица води
- Байно ле Иване,
байно, пладне дойде,
нямаме си хлебец,
ни вода студена,
ни сянка дебела.
Пусни мене, бае,
за вода да ида.
- Не пущам те, Радо,
за вода да идеш,
че си дума дала
пладне да пладнуваш
със млади юнаци,
с наште говедари.
- Ако ли съм, байко,
дума, байко, дала,
пладне да пладнувам
със млади юнаци,
с наште говедари,
шарен чорап плета,
да го не доплета,
тънък ръкав шия,
да го не дошия.
Стубел-РПС, с. 66.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин
и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.
|