150. НАЕМАШ ЛИ СЕ, ОРЕХЧЕ

Сокол иде, гълъбица води

Наемаш ли се, орехче,
шумата да си удържиш,
са зима да я удържиш,
за лете сянка дебела?
Под сянка седят троица
терзии и добри златари.
Терзии седла шиеха,
златари юзди лееха,
че щат далеко да идат
дор на Фере за мома,
за герджик бяла Тодора.
Тодора двори метеше,
ситни си сълзи ронеше,
снашица си я миреше:
- Мълчи ми, лелче, не плачи,
той не е твърде далеко -
колкото беше за мене,
сега е толкоз за тебе.
Кога за мене дойдоха,
черни угари оряха,
бяла пшеница сееха,
вишни, череши цъфтяха
и орехите ресяха;
кога се с мене върнаха,
бяла пшеница жънеха,
вишни, череши беряха
и орехите брулеха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.