|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
149. КАКТО СЕ МОЛЕХ ТЪЙ СТАНА
Сокол иде, гълъбица води
Както се молех тъй стана…
Извадих конче хранено,
че си го рано оседлах
със синьо седло писано,
със позлатени зингии.
Че си възседнах кончето,
отидох в росни ливади,
либе си тамо намерих,
зелено сено косило,
косило, та се вморило,
легнало, та си заспало,
ясно го слънце огряло,
дребна го пот поизбило.
Гледах го, мамо, гледах го,
не рачих да го събудя,
не рачих да го оставя,
че бръкнах в куюн джобове,
извадих тънка махрама
и му лицето почистих,
почистих, мамо, и покрих,
че легнах, мамо, при него.
Първа ме съня грабнало,
кога се от сън събудих,
на нива либе отишло…
Стубел-РПС, с. 58.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин
и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.
|