131. ПРОКЛЕТО, ТРИКЛЕТО

Сокол иде, гълъбица води

Проклето, триклето,
кой две моми люби,
две верни другарки,
две чичови дъщи,
две едноимчета,
Йоша, та па Доша.
Па отиде ерген,
на Йошина врата,
па повика ерген:
- Стани, стани, Йоше,
стани, отвори ми,
град порой ме бие
по тънката снага,
та ми строши, Йоше,
дясната ръчица
и левия крачец.
- Не мога да стана,
та да ти отворя -
весден съм белила
пустите пешкири
и весден дигала
тежката бухалка.
Иди, иди, либе,
при Доша чичова.
Па отиде ерген
на Дошина врата,
па повика ерген:
- Стани, стани, Доше,
стани отвори ми,
град порой ме бие
по тънката снага,
та ми строши, Доше,
дясната ръчица
и левия крачец.
- Не мога да стана,
та да ти отворя -
весден съм тъкала
пустите килими,
ръцете ме болят
от набръдените.
Краката ме болят
от пусти подноже.
Очи ми зайдоха
в пустите килими.
Ерген се кълнеше:
- Проклето, триклето,
кой две моми либи,
две верни другарки!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.