|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
121. ВЕСДЕН МОМА ПЯЛА
Сокол иде, гълъбица води
Весден мома пяла,
овчару се смяла:
- Не би кадър овчар,
да ми се провикне
от висока гяла,
от зелен полога,
ами се провикна
проклети говедар
от зелено лъже,
от студен кладенец:
"Пладнувай, девойко,
че си пладне дойде,
доде и замина."
И мома му каже:
- Че ази си зная,
кога пладне доде,
доде и замине,
бурена повехне,
стрънта сенка стори,
сърпа почернее,
мома погрознее.
СбНУ 6, с. 48.
"Стрънта сенка стори" (20-ти стих) и "Сърпа
почернее" (22-ри стих) излишни.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин
и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.
|